Като всяко ново начало и това ще бъде трудно, но ние обичаме да се трудим, особено, когато има смисъл. А смисълът да работим заедно е в човечността. Тя е онова най-малко общо кратно, което ни прави близки, равни и еднакви от една страна, а от друга - странни, уникални и различни. В основата на това да си човек е умението да си жив, да се развиваш и променяш по своя воля. Пътуването на човек във времето е неговия живот и той може да се опише като жизнен цикъл. Спомняте ли си популярната гатанка, която пита кое животно сутрин ходи на четири крака, на обяд на два, а вечер на три? Разбира се, отговорът е човека, който в началото на живота си е пълзящо дете, в средата е самостоятелен индивид, а в края се подпира на нещо или някого. Така илюстрираме развитието на живота, който започва с детството. Именно този особен период от нашия живот, от който помним силните моменти на болка и радост; през който сме получили подаръци и наказания; когато сме формирали предпочитанията си. Началото на живота, което оказва влияние върху нашите избори до края на дните, заради детето в нас. А какво най-много обичат децата, разбира се, след баба и нейните манджи? Нашият отговор е: да питат и да пипат. Примерните родители се грижат за питането с внимание, с отговори, с обяснение. Пипането се обслужва чрез показване и действия. Добрата практика по тази тема може да изглежда като набор от истории за разказване, например приказки. Може да бъде под формата на ясни задачи, правила и инструкции като игри. Така децата порастват чрез приказки и игри, които разкриват теорията и практиката на живота.
Какво представляват приказките и игрите?
Приказките са измислици. Най-често те са споделена история чрез гласови разкази или текст. Целта е да се предаде някакъв опит, знание или мъдрост от разказвача на слушателя. Имат информативен и образователен характер. Чрез приказки се пораства и това е твърдение без нужда от доказателство. Разказването и слушането на приказки оказва влияние върху емоционалната интелигентност на човек като му дава възможност да се съпостави със споделената картина. Той научава за различни състояния и свойства на характера, чувства и емоции. В приказките се посочва неопределено време и място, героите имат преувеличени способности, но ясно се разграничават добро и зло, дават примери за преодоляване на препятствия и има поука. Класикът твърди, че има само два типа хора - които слушат и които разказват приказки. Опитът показва, че умението да разказваш приказки е силно податливо на развитие. То се отразява на самочувствието, самоконтрола и психическата идентичност. Приказките са много важни за ориентация и съгласуването между членовете на един екип. Както се казва, “блага дума железни врати отваря”.
Игрите са другото средство за порастване. Любимо занимание на децата, откакто могат да се движат. Дори в дивата природа, малките си играят, опознавайки околната среда. Чистата игра се наблюдава по-често при деца, отколкото при възрастни. При възрастните играта обикновено се смесва с други мотиви, които са свързани с отговорностите им. Ето защо в ежедневния разговор сме склонни да говорим за „играещи“ деца и за възрастни, които внасят „игрив дух“ или „игриво отношение“ към своите дейности. Отличителните характеристики на играта не се крият в явната форма на дейността, а в мотивацията и умствената нагласа, които човекът носи към нея. Двама души може да хвърлят топка, или да строят къща, или да правят почти всичко, но единият може да играе (до голяма степен), докато другият не. Специфична особеност е, че играта се определя не от гледна точка на една единствена идентифицираща характеристика, а от гледна точка на съвкупност от характеристики, всички свързани с мотивацията или отношението на участващите в различна степен.
Игрите са организирана по правила дейност. Те са формална тренировка на идеите на човек и възможностите за тяхната реализация. Чрез игри хората си сътрудничат и изграждат мрежи на взаимодействие. Според участниците могат да бъдат индивидуални и колективни. Самостоятелните игри са първа задача на човек, който иска да се социализира. Той се научава как да си служи със собствените си дадености и след това се включва в общи занятия, за да се научи как да общува с хората. Така се развива социалната интелигентност на човека. Ключовата разлика между игрите и истинската работа е в степента на значимост на резултата. Играта най-често симулира реалността, но някои автори приемат всяка човешка дейност като явна или скрита игра.
Добре и какво от това, биха се попитали част от вас?! Някаква човечност, живот, детство, приказки и игри. За какво ни е това? Ние вярваме, че всеки може да бъде по-добра версия на себе си и има нужда от малко помощ за да го направи - от блага дума, от добър пример. Колко удобно би било, ако това се случва в забавна и непринудена обстановка. Това е проектът “Игриказки” - среда за споделяне на забавни истории и полезен опит. Добре дошли сте да се включите като слушатели и зрители, като разказвачи и играчи, дори и като помагачи в името на по-добрата версия на себе си.
…и заживели щастливо!
Коментари
Публикуване на коментар